Целуваш дъжда
Кънтиш самотна в битието,
дъждът се стича по лицето,
и в локвите оглеждаш мрака,
в небето светлинка те чака.
От образа във теб клокочещ,
пулсира нежничко поточе,
дълбоко в извора – сърцето.
И викаш името му, тихо,
шептейки на дъжда – обречен;
Къде си ти, Любов – далече,
но, няма го до тебе, вече...
Пространство, време, разделени,
сълзиците в дъжда стаени,
целуваш капките, страстта,
а мислите ти, спомен за нощта,
сбогуване и болка, раздвоени,
с въпроса:
Как да продължа?...
Но, няма те до него, вече,
целуваш капките, дъжда.
© Александър All rights reserved.
