31 мая 2016 г., 01:29  

...Целувка...

644 0 3

 

...Целувка...

 

 

Поглеждаш ме в очите,

поглеждам те и аз,

може би някой от нас

двамата знае да чете сърца...

или пък са се намерили две сродни души...

 

Смееш се и шепнеш...,

аз също потрепервам нервно в ромолене...

Може би затова вали навън,

но слънцето грее отвътре и навсякъде

и пречистени са очите

на дните и нощите слети в една съдба...

 

Приближаваш се и в света ми навлизаш...,

аз също прекрачвам портите,

а може би пък вече сме създали една посока...

или пък нещо друго...не знам,

но ето какво не спира да се случва...

 

С наивен възторг

и преливаща радост,

питаш ме бедумно

може ли да запея песента...

и да ти покажа...това, какво е една целувка?

 

Целувка е нежното ехо на мелодията,

нотите и буквите на това да обичаш

смело и страстно живота и да осезаваш-

химна неприкосновен

на птицата на която преди

не е могло да подражаваш...

 

Целувка е сладкия език,

с който общуват

две сърца

или може би две сродни души в една,

и споделят своите впечатления

за аромата на цветята...

 

Целувката е...о, Боже...!

Защо все още ме караш

да ти обяснявам...

... не се сърдя...,

но защо ме питаш?!

Просто вплети устните си в моите

и тогава ще разбереш

това какво е една целувка...!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви...!
  • "Целувка е нежното ехо на мелодията"... Невероятно красиво!
  • Ааа, не! Не е честно! Защо е толкова прекрасно...
    От къде това вдъхновение и цялата тази красота?
    Прекрасни стихове и какъв живот и сърце имат...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...