...Целувка...
...Целувка...
Поглеждаш ме в очите,
поглеждам те и аз,
може би някой от нас
двамата знае да чете сърца...
или пък са се намерили две сродни души...
Смееш се и шепнеш...,
аз също потрепервам нервно в ромолене...
Може би затова вали навън,
но слънцето грее отвътре и навсякъде
и пречистени са очите
на дните и нощите слети в една съдба...
Приближаваш се и в света ми навлизаш...,
аз също прекрачвам портите,
а може би пък вече сме създали една посока...
или пък нещо друго...не знам,
но ето какво не спира да се случва...
С наивен възторг
и преливаща радост,
питаш ме бедумно
може ли да запея песента...
и да ти покажа...това, какво е една целувка?
Целувка е нежното ехо на мелодията,
нотите и буквите на това да обичаш
смело и страстно живота и да осезаваш-
химна неприкосновен
на птицата на която преди
не е могло да подражаваш...
Целувка е сладкия език,
с който общуват
две сърца
или може би две сродни души в една,
и споделят своите впечатления
за аромата на цветята...
Целувката е...о, Боже...!
Защо все още ме караш
да ти обяснявам...
... не се сърдя...,
но защо ме питаш?!
Просто вплети устните си в моите
и тогава ще разбереш
това какво е една целувка...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
