1 мая 2025 г., 16:31

Целувка с гъстия бодил

314 1 8

 

 

 

Престанах да се извинявам,
тепърва почвам да греша.
Гласът ми ще се извисява,
за да се срине в пустошта.

 

Забравих да те зографисам.
Без ореол ще си растеш.
Надявай обица и смисъл
на глуховатото уше.

 

Овчица бях ти заблудена,
кошарката ти що краси.
Напълних си вода светена 
и ръся смело, зло да спи.

 

Разбирам, ще те изненадам
с промяна в стил мадам каприз.
Щом нова вяра изповядам,
ни приз очаквам, нито бис.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех,че изненадващо приятна поява,Иржи! Поздрави!
  • Стига вопли и страдания!Дойде акъла на твоята лирична героиня, Светле! Много хубав стих си й построила. Поздрави и от мен.
  • Ами променям се, от Валпургиевата нощ ще да е. Празник на метломобилистките. Поздрави!
  • Не това беше причината, буболече. Обикновено аз разбивам разни "кошари" а ти светиш...
  • На ФБ страничката ми е илюстрирано с две таралежчета, които се целуват. Оттам е и заглавието. Като прибавят категория "усмихващи", ще ги пускам там, Наде. 🙂

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...