Престанах да се извинявам,
тепърва почвам да греша.
Гласът ми ще се извисява,
за да се срине в пустошта.
Забравих да те зографисам.
Без ореол ще си растеш.
Надявай обица и смисъл
на глуховатото уше.
Овчица бях ти заблудена,
кошарката ти що краси.
Напълних си вода светена
и ръся смело, зло да спи.
Разбирам, ще те изненадам
с промяна в стил мадам каприз.
Щом нова вяра изповядам,
ни приз очаквам, нито бис.
© Светличка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
