May 1, 2025, 4:31 PM

Целувка с гъстия бодил

  Poetry
319 1 8

 

 

 

Престанах да се извинявам,
тепърва почвам да греша.
Гласът ми ще се извисява,
за да се срине в пустошта.

 

Забравих да те зографисам.
Без ореол ще си растеш.
Надявай обица и смисъл
на глуховатото уше.

 

Овчица бях ти заблудена,
кошарката ти що краси.
Напълних си вода светена 
и ръся смело, зло да спи.

 

Разбирам, ще те изненадам
с промяна в стил мадам каприз.
Щом нова вяра изповядам,
ни приз очаквам, нито бис.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех,че изненадващо приятна поява,Иржи! Поздрави!
  • Стига вопли и страдания!Дойде акъла на твоята лирична героиня, Светле! Много хубав стих си й построила. Поздрави и от мен.
  • Ами променям се, от Валпургиевата нощ ще да е. Празник на метломобилистките. Поздрави!
  • Не това беше причината, буболече. Обикновено аз разбивам разни "кошари" а ти светиш...
  • На ФБ страничката ми е илюстрирано с две таралежчета, които се целуват. Оттам е и заглавието. Като прибавят категория "усмихващи", ще ги пускам там, Наде. 🙂

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...