Престанах да се извинявам,
тепърва почвам да греша.
Гласът ми ще се извисява,
за да се срине в пустошта.
Забравих да те зографисам.
Без ореол ще си растеш.
Надявай обица и смисъл
на глуховатото уше.
Овчица бях ти заблудена,
кошарката ти що краси.
Напълних си вода светена
и ръся смело, зло да спи.
Разбирам, ще те изненадам
с промяна в стил мадам каприз.
Щом нова вяра изповядам,
ни приз очаквам, нито бис.
© Светличка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
