11 апр. 2008 г., 11:48

Цената на бездната

3.5K 1 49

 

 

 

Не съм Сократ, не пожелах Ксантипа,

на зарове със Бога не играех.

Не бях котак за чезнеща Алиса,

за договор със дявола нехаех.

 

Гуинивер не любих Ланселотно,

не тръгнах в търсене на Йети.

По острови не скитах и утопно,

във митове не прекосявах Лети.

 

Не криех личността на Смугла дама,

„Трамвай Желание"...  не го написах.

От малък знаех, че Колхида няма,

в евангелията не се залисах.

 

Не се отказах да те викам само,

и в Бездната се взирах всеки ден!

Но призоваването се оказа нямо,

защото тя е гледала във мен!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Смилков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересен си.
  • Много оригинален, пречупен от каквито и да е рамки. Аз призовавам да не се хващаме единствено в любовта и да правим стихове от познат стил. Нека публикуваме различни теми...в otkrovenia.com

    Браво, отново!
  • Оооо, йееееееееее!
    За начало толкоз! Пак ще се върна и тогава - по същество
    Бравос х 100-200 пъти!!!
    Много-много!!!
  • Когато човек осъзнава какво не Е -или какво не е направил -означава ,че знае точно къде стои в настоящия момент....Че е самия себе си.
    Вдъхновението да бъде с тебе , Радославе!
  • Много философски написано и много добре при това. Говори за стил, чар и интелект на високо ниво. На това му казвам аз Истинска поезия. Харесва ми и дори ще ти поставя 6, което по начало никога не правя - да оценявам, защото не съм в позиция да оценявам поетите.
    За теб ще направя изключение,защото без грам съмнение ти заслужаваш отлична оценка. Преклонявам се пред написания от теб стих.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...