11 апр. 2008 г., 11:48

Цената на бездната

3.5K 1 49

 

 

 

Не съм Сократ, не пожелах Ксантипа,

на зарове със Бога не играех.

Не бях котак за чезнеща Алиса,

за договор със дявола нехаех.

 

Гуинивер не любих Ланселотно,

не тръгнах в търсене на Йети.

По острови не скитах и утопно,

във митове не прекосявах Лети.

 

Не криех личността на Смугла дама,

„Трамвай Желание"...  не го написах.

От малък знаех, че Колхида няма,

в евангелията не се залисах.

 

Не се отказах да те викам само,

и в Бездната се взирах всеки ден!

Но призоваването се оказа нямо,

защото тя е гледала във мен!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Смилков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересен си.
  • Много оригинален, пречупен от каквито и да е рамки. Аз призовавам да не се хващаме единствено в любовта и да правим стихове от познат стил. Нека публикуваме различни теми...в otkrovenia.com

    Браво, отново!
  • Оооо, йееееееееее!
    За начало толкоз! Пак ще се върна и тогава - по същество
    Бравос х 100-200 пъти!!!
    Много-много!!!
  • Когато човек осъзнава какво не Е -или какво не е направил -означава ,че знае точно къде стои в настоящия момент....Че е самия себе си.
    Вдъхновението да бъде с тебе , Радославе!
  • Много философски написано и много добре при това. Говори за стил, чар и интелект на високо ниво. На това му казвам аз Истинска поезия. Харесва ми и дори ще ти поставя 6, което по начало никога не правя - да оценявам, защото не съм в позиция да оценявам поетите.
    За теб ще направя изключение,защото без грам съмнение ти заслужаваш отлична оценка. Преклонявам се пред написания от теб стих.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...