11.04.2008 г., 11:48

Цената на бездната

3.5K 1 49

 

 

 

Не съм Сократ, не пожелах Ксантипа,

на зарове със Бога не играех.

Не бях котак за чезнеща Алиса,

за договор със дявола нехаех.

 

Гуинивер не любих Ланселотно,

не тръгнах в търсене на Йети.

По острови не скитах и утопно,

във митове не прекосявах Лети.

 

Не криех личността на Смугла дама,

„Трамвай Желание"...  не го написах.

От малък знаех, че Колхида няма,

в евангелията не се залисах.

 

Не се отказах да те викам само,

и в Бездната се взирах всеки ден!

Но призоваването се оказа нямо,

защото тя е гледала във мен!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Смилков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересен си.
  • Много оригинален, пречупен от каквито и да е рамки. Аз призовавам да не се хващаме единствено в любовта и да правим стихове от познат стил. Нека публикуваме различни теми...в otkrovenia.com

    Браво, отново!
  • Оооо, йееееееееее!
    За начало толкоз! Пак ще се върна и тогава - по същество
    Бравос х 100-200 пъти!!!
    Много-много!!!
  • Когато човек осъзнава какво не Е -или какво не е направил -означава ,че знае точно къде стои в настоящия момент....Че е самия себе си.
    Вдъхновението да бъде с тебе , Радославе!
  • Много философски написано и много добре при това. Говори за стил, чар и интелект на високо ниво. На това му казвам аз Истинска поезия. Харесва ми и дори ще ти поставя 6, което по начало никога не правя - да оценявам, защото не съм в позиция да оценявам поетите.
    За теб ще направя изключение,защото без грам съмнение ти заслужаваш отлична оценка. Преклонявам се пред написания от теб стих.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...