Разпада се... мисълта в глътка вино... червено... Спомен за дните отминали, за времето... ... когато в Сърцето ... не беше студено.
Днес всичко отмива... дъжда, освен спомена в Душата... Дори времето днес... настроено е носталгично... недокосващо сълзите... търсещи пристана забравен ... този, във Сърцето.
Пораснах в сълзи... израстнах в лъжи, болка беше деня... а утеха - нощта...
Трудно е сълзата да разбереш... спомените в себе си да погребеш... щом докосна ме с тази нежна ръка... побеждавайки Смъртта.
Отведи ме отвъд всички светове... нека Боговете завиждат... че до мен вървейки... те виждат.
Облечи се в цвета на светлината... нека пристъпим правилата... ако е такава цената... за Мига.
Сред звездния прах нямаше страх... Опитай се днес да разбереш... какво е, във вечността да се вречеш...
Граница е мисълта... последна... а умората пропаст... поредна... която пречи вечно на света... да осъзнае силата на Любовта.
Мисълта ми е полепена по теб,
обвива те като лотос...
Моето днес е още
по-тъжно от вчера.
Аз съм малка сълза
на тъмна тъга...
не можах да порасна.
И избягах, да ,така е,
към своята зима избягах.
а онзи свят е самотен
без своите създатели.
Облече на съм в мрак,
ужасно е тъмно, студено.
Къде са звездите...
няма ги, няма ги.
Не можах да прекрача
своите граници, а исках.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
обвива те като лотос...
Моето днес е още
по-тъжно от вчера.
Аз съм малка сълза
на тъмна тъга...
не можах да порасна.
И избягах, да ,така е,
към своята зима избягах.
а онзи свят е самотен
без своите създатели.
Облече на съм в мрак,
ужасно е тъмно, студено.
Къде са звездите...
няма ги, няма ги.
Не можах да прекрача
своите граници, а исках.
Поздрав Сириус, обичам твоите стихове!!!!