May 24, 2007, 10:23 AM

Цената за .... МИГА

  Poetry
983 0 3


Разпада се... мисълта
в глътка вино... червено...
Спомен за дните отминали,
за времето...
... когато в Сърцето
... не беше студено.

Днес всичко отмива... дъжда,
освен спомена в Душата...
Дори времето днес...
настроено е носталгично...
недокосващо сълзите...
търсещи пристана забравен
... този, във Сърцето.

Пораснах в сълзи...
               израстнах в лъжи,
болка беше деня...
               а утеха - нощта...

Трудно е сълзата да разбереш...
спомените в себе си да погребеш...
щом докосна ме с тази нежна ръка...
побеждавайки Смъртта.

Отведи ме отвъд всички светове...
нека Боговете завиждат...
че до мен вървейки... 
                                 те виждат.

Облечи се в цвета на светлината...
нека пристъпим правилата...
ако е такава цената...
                                    за Мига.

Сред звездния прах нямаше страх...
Опитай се днес да разбереш...
какво е, във вечността да се вречеш...

Граница е мисълта... последна...
а умората пропаст... поредна...
която пречи вечно на света...
да осъзнае силата на Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисълта ми е полепена по теб,
    обвива те като лотос...
    Моето днес е още
    по-тъжно от вчера.
    Аз съм малка сълза
    на тъмна тъга...
    не можах да порасна.
    И избягах, да ,така е,
    към своята зима избягах.
    а онзи свят е самотен
    без своите създатели.
    Облече на съм в мрак,
    ужасно е тъмно, студено.
    Къде са звездите...
    няма ги, няма ги.
    Не можах да прекрача
    своите граници, а исках.

    Поздрав Сириус, обичам твоите стихове!!!!
  • Първата му строфа е най-добра.
  • Много хубав стих!
    Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....