24.05.2007 г., 10:23

Цената за .... МИГА

982 0 3


Разпада се... мисълта
в глътка вино... червено...
Спомен за дните отминали,
за времето...
... когато в Сърцето
... не беше студено.

Днес всичко отмива... дъжда,
освен спомена в Душата...
Дори времето днес...
настроено е носталгично...
недокосващо сълзите...
търсещи пристана забравен
... този, във Сърцето.

Пораснах в сълзи...
               израстнах в лъжи,
болка беше деня...
               а утеха - нощта...

Трудно е сълзата да разбереш...
спомените в себе си да погребеш...
щом докосна ме с тази нежна ръка...
побеждавайки Смъртта.

Отведи ме отвъд всички светове...
нека Боговете завиждат...
че до мен вървейки... 
                                 те виждат.

Облечи се в цвета на светлината...
нека пристъпим правилата...
ако е такава цената...
                                    за Мига.

Сред звездния прах нямаше страх...
Опитай се днес да разбереш...
какво е, във вечността да се вречеш...

Граница е мисълта... последна...
а умората пропаст... поредна...
която пречи вечно на света...
да осъзнае силата на Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисълта ми е полепена по теб,
    обвива те като лотос...
    Моето днес е още
    по-тъжно от вчера.
    Аз съм малка сълза
    на тъмна тъга...
    не можах да порасна.
    И избягах, да ,така е,
    към своята зима избягах.
    а онзи свят е самотен
    без своите създатели.
    Облече на съм в мрак,
    ужасно е тъмно, студено.
    Къде са звездите...
    няма ги, няма ги.
    Не можах да прекрача
    своите граници, а исках.

    Поздрав Сириус, обичам твоите стихове!!!!
  • Първата му строфа е най-добра.
  • Много хубав стих!
    Поздрави!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...