Абсолютът не може да бъде докоснат. Нито видян.

Той е безкрайната вечност.

Бог, недостигнал до всеки човек.

Абсолютът не може да бъде разбран.

Душите на мъртви, искрящи на нощно небе:

докато някой от живите има видение.

В линейното време сме просто десети от миг,

странно блуждаещи в три измерения.

Абсолютът е чиста енергия. Океан.

Древно кълбо от лъчи.

Заченал планета с милиарди съдби.

Залята с вселенски катран.

Какво ни остава тогава,

                                        освен материална среда?

Жива, нежива природа – и толкоз.

Вселената свива се с темпове бавни, едва.

А в краищата нейни

                                   са черните дупки на болката...