Jan 25, 2015, 2:17 PM

Център

  Poetry
618 0 0

Абсолютът не може да бъде докоснат. Нито видян.

Той е безкрайната вечност.

Бог, недостигнал до всеки човек.

Абсолютът не може да бъде разбран.

 

Душите на мъртви, искрящи на нощно небе:

докато някой от живите има видение.

В линейното време сме просто десети от миг,

странно блуждаещи в три измерения.

 

Абсолютът е чиста енергия. Океан.

Древно кълбо от лъчи.

Заченал планета с милиарди съдби.

Залята с вселенски катран.

 

Какво ни остава тогава,

                                        освен материална среда?

Жива, нежива природа – и толкоз.

Вселената свива се с темпове бавни, едва.

А в краищата нейни

                                   са черните дупки на болката...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...