Цепеница
Все по твоя воля – виж ме -
нямам клони, нито пък гнездо.
Коренът ми бе огромен,
но кога бе то…
Разделих се и с гората,
с част от своето стебло.
Паднах - труп върху земята.
Струваше ли си? Защо?!
И сега съм в тази стая,
сякаш съм в затвор.
Гледам как си пиеш чая
и наум как водиш спор
със студа, с тъгата, с мрака,
даже със снега навън.
Ровиш в печката и чакаш
споменът да се превърне в сън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
