Все по твоя воля – виж ме -
нямам клони, нито пък гнездо.
Коренът ми бе огромен,
но кога бе то…
Разделих се и с гората,
с част от своето стебло.
Паднах - труп върху земята.
Струваше ли си? Защо?!
И сега съм в тази стая,
сякаш съм в затвор.
Гледам как си пиеш чая
и наум как водиш спор
със студа, с тъгата, с мрака,
даже със снега навън.
Ровиш в печката и чакаш
споменът да се превърне в сън.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
