Цепеница
Все по твоя воля – виж ме -
нямам клони, нито пък гнездо.
Коренът ми бе огромен,
но кога бе то…
Разделих се и с гората,
с част от своето стебло.
Паднах - труп върху земята.
Струваше ли си? Защо?!
И сега съм в тази стая,
сякаш съм в затвор.
Гледам как си пиеш чая
и наум как водиш спор
със студа, с тъгата, с мрака,
даже със снега навън.
Ровиш в печката и чакаш
споменът да се превърне в сън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
