8 нояб. 2011 г., 23:24

* * *

743 0 0

Ще се виня.
А ти ще си ми идол.
Ще се самобичувам.
И под синьото си слънце ще горя.
Мечти осакатени
ще ме смазват.
Ще гния бавно.
В твоята глава.

Ще те създам наново.
А ти ще ме линчуваш.
Ще ме убиваш цветно - 
като на шега.
И всеки ден 
във погледа ми
мътен ще откриваш
поредната луна.

 

Ще я отмъкваш алчно -
като призрак.
Ще ме изпиваш бавно -
до последната сълза.
Нима не виждаш?
Аз съм твоя.
Да дишам мога и в пръстта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...