8.11.2011 г., 23:24

* * *

745 0 0

Ще се виня.
А ти ще си ми идол.
Ще се самобичувам.
И под синьото си слънце ще горя.
Мечти осакатени
ще ме смазват.
Ще гния бавно.
В твоята глава.

Ще те създам наново.
А ти ще ме линчуваш.
Ще ме убиваш цветно - 
като на шега.
И всеки ден 
във погледа ми
мътен ще откриваш
поредната луна.

 

Ще я отмъкваш алчно -
като призрак.
Ще ме изпиваш бавно -
до последната сълза.
Нима не виждаш?
Аз съм твоя.
Да дишам мога и в пръстта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...