9 июн. 2007 г., 23:10

*********

1.3K 0 10


Чаках те дълго, но ти не дойде.
Защо ли? - отдавна спрях да се питам.
Поех по-нататък със празно лице,
изтекло по теб да се взирам.

И като птица се лутах в нощта,
гнездо не можех да свия.
И като скитник лазех в калта,
шепа вода да отпия.

Молех се Богу да спре тоя бяг,
препускащ по път без пътека.
В морето безбрежно фар да съзра
и пристан там да открия.

Нов ден се заражда след тъмната нощ,
ново утро, пропито с надежда,
че някъде там сред пустинната пещ
най-сетне теб аз ще срещна.


09.06.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...