*********
Чаках те дълго, но ти не дойде.
Защо ли? - отдавна спрях да се питам.
Поех по-нататък със празно лице,
изтекло по теб да се взирам.
И като птица се лутах в нощта,
гнездо не можех да свия.
И като скитник лазех в калта,
шепа вода да отпия.
Молех се Богу да спре тоя бяг,
препускащ по път без пътека.
В морето безбрежно фар да съзра
и пристан там да открия.
Нов ден се заражда след тъмната нощ,
ново утро, пропито с надежда,
че някъде там сред пустинната пещ
най-сетне теб аз ще срещна.
09.06.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
