29 нояб. 2007 г., 22:57

* * * 

  Поэзия
397 0 3
  1. И някога помня написахме с теб

имената наши на пясъка горещ,

но днес отидох там, на нашето място,

където вечно лято цари, не вярваща, че си с нея,

че я обичаш, че с друга имаш мечти.

Отидох да се уверя, че още ще пише,

че само мене обичаш.

Отидох да се помоля на лятото да се върне,

но уви, зима беше,

бурно морето шумеше,

а на пясъка, на пясъка нямаше нищо,

само следи, следи от разбити пясъчни кули,

навярно от морски вълни, моите празни мечти.

© Женя Денева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??