имената наши на пясъка горещ,
но днес отидох там, на нашето място,
където вечно лято цари, не вярваща, че си с нея,
че я обичаш, че с друга имаш мечти.
Отидох да се уверя, че още ще пише,
че само мене обичаш.
Отидох да се помоля на лятото да се върне,
но уви, зима беше,
бурно морето шумеше,
а на пясъка, на пясъка нямаше нищо,
само следи, следи от разбити пясъчни кули,
навярно от морски вълни, моите празни мечти.
© Женя Денева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
