имената наши на пясъка горещ,
но днес отидох там, на нашето място,
където вечно лято цари, не вярваща, че си с нея,
че я обичаш, че с друга имаш мечти.
Отидох да се уверя, че още ще пише,
че само мене обичаш.
Отидох да се помоля на лятото да се върне,
но уви, зима беше,
бурно морето шумеше,
а на пясъка, на пясъка нямаше нищо,
само следи, следи от разбити пясъчни кули,
навярно от морски вълни, моите празни мечти.
© Женя Денева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
