* * *
- И някога помня написахме с теб
имената наши на пясъка горещ,
но днес отидох там, на нашето място,
където вечно лято цари, не вярваща, че си с нея,
че я обичаш, че с друга имаш мечти.
Отидох да се уверя, че още ще пише,
че само мене обичаш.
Отидох да се помоля на лятото да се върне,
но уви, зима беше,
бурно морето шумеше,
а на пясъка, на пясъка нямаше нищо,
само следи, следи от разбити пясъчни кули,
навярно от морски вълни, моите празни мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женя Денева Всички права запазени
