7 июн. 2019 г., 20:30

Чадърчета щастливи

576 5 9

Погледни в небето, виж чадъри!

В розово блестят за теб и мен.

Те предпазват ни от страшни бури,

днес и всеки иден ден.

 

Виж им светлинките как блещукат, 

като слънчеви, усмихнати лица.

Колко радост внасят във душите,

със смеха безгрижен на деца.

 

И протягат дългите си дръжки,

хайде да ги хванем за ръка.

От високо аз и ти ще видим,

красотата на града и на света.

 

Ех, чадърчета щастливи...

колко розова се чувствам с вас!

В дните мрачни, сиви,

вдъхвате живот за нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!!!
  • Чудесно стихотворение, мило Цвете! Цветно и красиво! Поздравления!
  • Много благодаря 😊
  • Ведро,оптимистично.
    Поздравление!
  • Младен, Данаил, Марианка, сърдечно благодаря!
    Относно филма, не съм го гледала, но подразни любопитството ми...😊 и прочетох сюжета му, където намерих някои отговори, за което безкрайно благодаря!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...