7.06.2019 г., 20:30

Чадърчета щастливи

573 5 9

Погледни в небето, виж чадъри!

В розово блестят за теб и мен.

Те предпазват ни от страшни бури,

днес и всеки иден ден.

 

Виж им светлинките как блещукат, 

като слънчеви, усмихнати лица.

Колко радост внасят във душите,

със смеха безгрижен на деца.

 

И протягат дългите си дръжки,

хайде да ги хванем за ръка.

От високо аз и ти ще видим,

красотата на града и на света.

 

Ех, чадърчета щастливи...

колко розова се чувствам с вас!

В дните мрачни, сиви,

вдъхвате живот за нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!!!
  • Чудесно стихотворение, мило Цвете! Цветно и красиво! Поздравления!
  • Много благодаря 😊
  • Ведро,оптимистично.
    Поздравление!
  • Младен, Данаил, Марианка, сърдечно благодаря!
    Относно филма, не съм го гледала, но подразни любопитството ми...😊 и прочетох сюжета му, където намерих някои отговори, за което безкрайно благодаря!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...