Чадърът със зеленото око
Око зелено гледаше в дъжда,
един чадър плата си бе разперил
и под проливната вода
усмихната жена си бе намерил.
Тя локвите прескачаше с финес,
танцуваше под падащите струи
и много странно, точно днес,
реши обувките си да събуе.
Притихна някак си дъждът,
по улиците нежно ромолеше.
Май, влюби се за първи път,
целуваше, а не валеше.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Стоянов Все права защищены
