Чаках... а ти не дойде
Аз още помня онзи ден,
в който тебе дълго чаках.
Но ти така и не дойде при мен...
Наранена бях и много плаках!
Помня също как болеше,
сякаш някой режеше сърцето,
което пронизано кървеше
там, оставено самичко под небето!
Стоях сама и бършех си сълзите,
измръзнала от студ, в огромна тишина...
За първи път не вярвах на очите,
че теб те нямаше със любовта!
Стоях, стоях и дълго чаках
с едва туптящо в мен сърце!
Живота си за тебе давах,
а ти, забравил ме отдавна, не дойде!
в който тебе дълго чаках.
Но ти така и не дойде при мен...
Наранена бях и много плаках!
Помня също как болеше,
сякаш някой режеше сърцето,
което пронизано кървеше
там, оставено самичко под небето!
Стоях сама и бършех си сълзите,
измръзнала от студ, в огромна тишина...
За първи път не вярвах на очите,
че теб те нямаше със любовта!
Стоях, стоях и дълго чаках
с едва туптящо в мен сърце!
Живота си за тебе давах,
а ти, забравил ме отдавна, не дойде!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены
