4.02.2008 г., 16:48

Чаках... а ти не дойде

1K 0 3
Аз още помня онзи ден,
в който тебе дълго чаках.
Но ти така и не дойде при мен...
Наранена бях и много плаках!
Помня също как болеше,
сякаш някой режеше сърцето,
което пронизано кървеше 
там, оставено самичко под небето!
Стоях сама и бършех си сълзите,
измръзнала от студ, в огромна тишина...
За първи път не вярвах на очите,
че теб те нямаше със любовта!
Стоях, стоях и дълго чаках
с едва туптящо в мен сърце!
Живота си за тебе давах,
а ти, забравил ме отдавна, не дойде!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...