VenY (Венцислава Симеонова) VenY (Венцислава Симеонова)
5 78
25 февр. 2006 г., 00:00

Чаках да се върнеш

855 0 3
И чаках да се върнеш някой ден.
Да ме прегърнеш с уморени длани.
Да ми разкажеш колко е студено,
когато си без мен. Да ме удавиш
във спомени, в несподелена жал,
в тревогата, която все остава,
че думите на хората са кал,
която вечно лепне по перваза
на нашия прозорец... Не дойде.
Не ме прегърна с уморени длани.
В сърцето ми от твоето сърце
покълна болка. Друго не остана...


Венцислава Симеонова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислава Симеонова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0