И чаках да се върнеш някой ден. Да ме прегърнеш с уморени длани. Да ми разкажеш колко е студено, когато си без мен. Да ме удавиш във спомени, в несподелена жал, в тревогата, която все остава, че думите на хората са кал, която вечно лепне по перваза на нашия прозорец... Не дойде. Не ме прегърна с уморени длани. В сърцето ми от твоето сърце покълна болка. Друго не остана...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.