Чаках да се върнеш
И чаках да се върнеш някой ден.
Да ме прегърнеш с уморени длани.
Да ми разкажеш колко е студено,
когато си без мен. Да ме удавиш
във спомени, в несподелена жал,
в тревогата, която все остава,
че думите на хората са кал,
която вечно лепне по перваза
на нашия прозорец... Не дойде.
Не ме прегърна с уморени длани.
В сърцето ми от твоето сърце
покълна болка. Друго не остана...
Венцислава Симеонова
Да ме прегърнеш с уморени длани.
Да ми разкажеш колко е студено,
когато си без мен. Да ме удавиш
във спомени, в несподелена жал,
в тревогата, която все остава,
че думите на хората са кал,
която вечно лепне по перваза
на нашия прозорец... Не дойде.
Не ме прегърна с уморени длани.
В сърцето ми от твоето сърце
покълна болка. Друго не остана...
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени
