16 мая 2014 г., 12:00  

Чаках те

726 0 0

Ще дойдеш - сам.

И мястото ще е открито.

Ще бързам аз, но споменът ще ми тежи!

Ще те смущава всяка непозната сянка...

А аз в полумрака ще търся твоите очи.

Такава среща е тъй необичайна

за теб и твоето сърце!

А аз - забравена и изцяло променена.

Ще  ме прегърнеш, нежни думи ще шептиш.

А аз - изтръпнала и оживена

ще те притисна притаена!

Дали ще дойдеш - аз не зная...

И в сънищата бързаш да си идеш.

Надеждата не ме оставя,

но късно е а ти се бавиш.

Няма да дойдеш - вече зная.

Заедо със спомена съм отлетяла!

 

Извини ме, бях се замечтала!

И тебе измислих, и мене.

И сенките, и спомените, и сънищата.

Но те чаках!

И в този мъничко измислен свят

по-лесно се бленува.

А онзи виртуален глас - не знае да ревнува.

И хората тъй - някак си са по-добри

Отнесени в бъдещите дни!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...