16 мая 2014 г., 12:00  

Чаках те

722 0 0

Ще дойдеш - сам.

И мястото ще е открито.

Ще бързам аз, но споменът ще ми тежи!

Ще те смущава всяка непозната сянка...

А аз в полумрака ще търся твоите очи.

Такава среща е тъй необичайна

за теб и твоето сърце!

А аз - забравена и изцяло променена.

Ще  ме прегърнеш, нежни думи ще шептиш.

А аз - изтръпнала и оживена

ще те притисна притаена!

Дали ще дойдеш - аз не зная...

И в сънищата бързаш да си идеш.

Надеждата не ме оставя,

но късно е а ти се бавиш.

Няма да дойдеш - вече зная.

Заедо със спомена съм отлетяла!

 

Извини ме, бях се замечтала!

И тебе измислих, и мене.

И сенките, и спомените, и сънищата.

Но те чаках!

И в този мъничко измислен свят

по-лесно се бленува.

А онзи виртуален глас - не знае да ревнува.

И хората тъй - някак си са по-добри

Отнесени в бъдещите дни!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...