2 дек. 2008 г., 13:22

Чакам е-mail

792 0 6
Вчера исках да пиша писмо
на един мъж, вълнуващ сърцето ми,
да му кажа аз колко е лош
да мълчи като пън в интернета.

След това преосмислих яда
и си казах: "Та аз го харесвам!"
Всъщност искам от него едно -
да ми каже къде да се срещнем.

И написах му друго писмо,
със което го канех на среща.
Обеща да се видим. Уви.
Притаи се. Изчезна от нета.

Днес пък той ми изпрати писмо -
колко много задачи си имал
и не знаел дали вечерта
зарад мен толкоз път би изминал.

И се спомних аз колко боли
да очаквам писмата му жарки.
Колко думи искряща вода
за шампанско съм вземала! Жалко!

Колко намеци прах са били
във очите ми влюбено глупави,
колко нощи съня ми смути,
колко лудост и колко заблуди!

Ала още отварям със страх
пощата си във нета
и надявам се плахо, че ах!
Ще се сети за нашата среща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...