2.12.2008 г., 13:22

Чакам е-mail

786 0 6
Вчера исках да пиша писмо
на един мъж, вълнуващ сърцето ми,
да му кажа аз колко е лош
да мълчи като пън в интернета.

След това преосмислих яда
и си казах: "Та аз го харесвам!"
Всъщност искам от него едно -
да ми каже къде да се срещнем.

И написах му друго писмо,
със което го канех на среща.
Обеща да се видим. Уви.
Притаи се. Изчезна от нета.

Днес пък той ми изпрати писмо -
колко много задачи си имал
и не знаел дали вечерта
зарад мен толкоз път би изминал.

И се спомних аз колко боли
да очаквам писмата му жарки.
Колко думи искряща вода
за шампанско съм вземала! Жалко!

Колко намеци прах са били
във очите ми влюбено глупави,
колко нощи съня ми смути,
колко лудост и колко заблуди!

Ала още отварям със страх
пощата си във нета
и надявам се плахо, че ах!
Ще се сети за нашата среща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...