10 янв. 2009 г., 23:48

Чакам те

1.8K 0 4
 

Чакам те

 

Аз отново съм будна в нощта

и мислите ми са при теб.

Отново проронвам поредната сълза,

тихо шепнейки чакам те, аз все още съм твоя.

Мислите ми ден и нощ са при теб,

спомени обгръщат ме... Тъжни и хубави.

Да, чакам те, чакам те!

Ако още ме обичаш, върни се!                                                     

Аз съм тук!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мм Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • понякога може би не е по лесно да му го кажеш няма значение ...
  • Не бе, мило! Исках да ти кажа, че всеки творец сам си определя съдържанието, ако и заглавието да е едно и също. Но твоето определено не се е получило... Най-простичко е да отидеш и да му го кажеш, вместо да си измъчваш душичката и да се залъгваш, че пишеш поезия
  • Подкрепям г-н Пенков.
    Иди и му го кажи!
  • Чакам те!
    Чакам те по улици, градини,
    на определените места.
    Чакам те, когато вечер синя,
    бавно се разстила над града.
    Тихичко, цигарата ми в мрака,
    блясва и след миг угасва пак.
    Винаги така стоя и чакам
    в падналия мрак.
    ...........................
    И макар, че чака всичко,
    като закъснееш се гневя.
    И ядосан, през зъби отсичам
    "Повече, не ще търпя това!"
    Но ти идваш....
    като електричество в метала
    идва радостта
    Обясняваш тихо и смутена
    при швачка, на фризьор...


    Твоето е третото стихотворение на което попадам, с такова заглавие...
    И аз така бих запитал:
    Детенце, чело ли си поезия някога?
    Що се мъчиш? Просто иди и му го кажи сама...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...