10.01.2009 г., 23:48

Чакам те

1.8K 0 4
 

Чакам те

 

Аз отново съм будна в нощта

и мислите ми са при теб.

Отново проронвам поредната сълза,

тихо шепнейки чакам те, аз все още съм твоя.

Мислите ми ден и нощ са при теб,

спомени обгръщат ме... Тъжни и хубави.

Да, чакам те, чакам те!

Ако още ме обичаш, върни се!                                                     

Аз съм тук!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мм Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • понякога може би не е по лесно да му го кажеш няма значение ...
  • Не бе, мило! Исках да ти кажа, че всеки творец сам си определя съдържанието, ако и заглавието да е едно и също. Но твоето определено не се е получило... Най-простичко е да отидеш и да му го кажеш, вместо да си измъчваш душичката и да се залъгваш, че пишеш поезия
  • Подкрепям г-н Пенков.
    Иди и му го кажи!
  • Чакам те!
    Чакам те по улици, градини,
    на определените места.
    Чакам те, когато вечер синя,
    бавно се разстила над града.
    Тихичко, цигарата ми в мрака,
    блясва и след миг угасва пак.
    Винаги така стоя и чакам
    в падналия мрак.
    ...........................
    И макар, че чака всичко,
    като закъснееш се гневя.
    И ядосан, през зъби отсичам
    "Повече, не ще търпя това!"
    Но ти идваш....
    като електричество в метала
    идва радостта
    Обясняваш тихо и смутена
    при швачка, на фризьор...


    Твоето е третото стихотворение на което попадам, с такова заглавие...
    И аз така бих запитал:
    Детенце, чело ли си поезия някога?
    Що се мъчиш? Просто иди и му го кажи сама...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...