diesto (Данаил Антонов)
974 523
20 мая 2020 г., 09:29

Чакан дъжд... 

  Поэзия » Любовная
534 1 3

По моста, между рамото и шията -

забравил бих си устните завинаги.

Докато те целувам, свят се вие,

ръцете ми най-после, че те имат... 

А ти ще се заключиш цяла в мене. 

С последните сълзи от мъчен облак. 

Ще бъда твоето любимото време - 

със вкус на пролет и любов. 

И после ще вали под хълма ти, 

от онзи толкоз чакан топъл дъжд, 

след който бъдещето ще покълва, 

за влюбена Жена във влюбен Мъж... 

 

Стихопат 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви! 🙂
  • Чакан дъжд... и много красив! Поздравления!
  • Хубаво е, помня репликата на Ал Пачино от Адвокат на дявола, че шията на една жена издава нейната жизненост, че е мостът между разума и земното
Предложения
: ??:??