Чакан дъжд...
По моста, между рамото и шията -
забравил бих си устните завинаги.
Докато те целувам, свят се вие,
ръцете ми най-после, че те имат...
А ти ще се заключиш цяла в мене.
С последните сълзи от мъчен облак.
Ще бъда твоето любимото време -
със вкус на пролет и любов.
И после ще вали под хълма ти,
от онзи толкоз чакан топъл дъжд,
след който бъдещето ще покълва,
за влюбена Жена във влюбен Мъж...
Стихопат
Danny Diester
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
