20 мая 2020 г., 09:29

Чакан дъжд... 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 5
697 1 3
По моста, между рамото и шията -
забравил бих си устните завинаги.
Докато те целувам, свят се вие,
ръцете ми най-после, че те имат...
А ти ще се заключиш цяла в мене.
С последните сълзи от мъчен облак.
Ще бъда твоето любимото време -
със вкус на пролет и любов.
И после ще вали под хълма ти,
от онзи толкоз чакан топъл дъжд,
след който бъдещето ще покълва,
за влюбена Жена във влюбен Мъж... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »