Чакан дъжд...
По моста, между рамото и шията -
забравил бих си устните завинаги.
Докато те целувам, свят се вие,
ръцете ми най-после, че те имат...
А ти ще се заключиш цяла в мене.
С последните сълзи от мъчен облак.
Ще бъда твоето любимото време -
със вкус на пролет и любов.
И после ще вали под хълма ти,
от онзи толкоз чакан топъл дъжд,
след който бъдещето ще покълва,
за влюбена Жена във влюбен Мъж...
Стихопат
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
