diesto (Данаил Антонов)
127 1K

May 20, 2020, 9:29 AM

Чакан дъжд...

Poetry » Love

824 1 3

По моста, между рамото и шията -

забравил бих си устните завинаги.

Докато те целувам, свят се вие,

ръцете ми най-после, че те имат...

А ти ще се заключиш цяла в мене.

С последните сълзи от мъчен облак.

Ще бъда твоето любимото време -

със вкус на пролет и любов.

И после ще вали под хълма ти,

от онзи толкоз чакан топъл дъжд,

след който бъдещето ще покълва,

за влюбена Жена във влюбен Мъж...

Стихопат

Danny Diester

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

diesto (Данаил Антонов)

Благодаря Ви! 🙂

2020-05-20T11:00:09+03:00
ДИС (Деа)

Чакан дъжд... и много красив! Поздравления!

2020-05-20T10:05:28+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Хубаво е, помня репликата на Ал Пачино от Адвокат на дявола, че шията на една жена издава нейната жизненост, че е мостът между разума и земното

2020-05-20T09:33:44+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0