diesto (Данаил Антонов)
977 523
May 20, 2020, 9:29 AM

Чакан дъжд... 

  Poetry » Love
535 1 3

По моста, между рамото и шията -

забравил бих си устните завинаги.

Докато те целувам, свят се вие,

ръцете ми най-после, че те имат... 

А ти ще се заключиш цяла в мене. 

С последните сълзи от мъчен облак. 

Ще бъда твоето любимото време - 

със вкус на пролет и любов. 

И после ще вали под хълма ти, 

от онзи толкоз чакан топъл дъжд, 

след който бъдещето ще покълва, 

за влюбена Жена във влюбен Мъж... 

 

Стихопат 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви! 🙂
  • Чакан дъжд... и много красив! Поздравления!
  • Хубаво е, помня репликата на Ал Пачино от Адвокат на дявола, че шията на една жена издава нейната жизненост, че е мостът между разума и земното
Random works
: ??:??