"В неделя рано билки брала"
Олга Кобилянска
Безплътен силует на чародейка,
с обрЕдност тайнствена мълви...
И в късна доба пропълзява сянка,
гадателка по восъчни свещи...
Магийни билки във неделя брала,
по пълнолуние... със кървави ръце.
С вода катранено-гореща ги заляла
и напоила жадно черни си нозе...
Любовно биле със зловонен привкус
и с цвят на древни, вещерски очи...
Дълбоко напоени с грях и низост,
палачи на злощастните съдби...
Свирепи заклинания мътно догарят
в отвари змийски. Къкрещи беди...
И корени остатъчно преварят
в горчилка, гъсто-лепнещи следи...
С мъртвешко, бледосиво очертание,
в прокоба черна избуява пепелта...
Вестителка на страшно предсказание,
посича с дъх отровен същността...
Безименните билки плачат с вятъра,
изсъхвайки над огъня зловещ...
Потомки на безмилостни ваятели,
погубили без дим, любов и чест...
© Деси Инджева Все права защищены
Аплодисменти, Деси!