2 февр. 2008 г., 09:20

Час живот

689 0 3
Още час живот подари ми,
за да повтарям до болка твоето име.
Още миг само ми дай да те видя -
обещавам - ще си тръгна щастлива.
Още една, последна целувка за сбогом -
исках те, имах те - да те върна не мога...
Но, моля те само, само още един
поглед към мен, макар несломим...
Една нежност последна -
една усмивка, дори да е ледна.
Не даваш подаръци? Аз ще платя
и всичко ще взема с банкнота една.
И за тези спомени - час живот ми подари.
От сърцето излез и после тихо затвори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Козарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...