2.02.2008 г., 9:20

Час живот

690 0 3
Още час живот подари ми,
за да повтарям до болка твоето име.
Още миг само ми дай да те видя -
обещавам - ще си тръгна щастлива.
Още една, последна целувка за сбогом -
исках те, имах те - да те върна не мога...
Но, моля те само, само още един
поглед към мен, макар несломим...
Една нежност последна -
една усмивка, дори да е ледна.
Не даваш подаръци? Аз ще платя
и всичко ще взема с банкнота една.
И за тези спомени - час живот ми подари.
От сърцето излез и после тихо затвори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Козарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...