VeronikaMihova (Veronika Mihova)
20 53
14 июн. 2022 г., 04:34  

Чаша наслада 

  Поэзия » Любовная, Эротическая
1139 2 2

Обичам всяка една извивка в теб,

защото просто неземен си, а не човек.

Ти - далечно ехо, ясен изгрев,

звънък и ритмичен припев.

 

Знам, поредна грешка си,

но не ще се колебая да сгреша.

В одеждите на амазонка ще се предреша

и мъжките ти вопли нощем  в екстаз ще уловя.

 

Ще избягам от очертания от другите шаблон.

И без това клишета мразя.

Защо тогава вместо да се смеем 

под летен хоризонт,

страстните желания в себе си да пазя?

 

Да изпием соковете на радостта...

Напук на целомъдрени слова.

Бурна е нашата природа сходна,

на мъдреците скучни неудобна.

 

И защо вместо да потънем в първороден грях

да се интересуваме от мнението чуждо хорско?

За повечето това е само глупав и безсмислен страх;

За нас - чаша вино, докрай изпита на плажа под небето морско!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Veronika Mihova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Човешко е да се греши :D Благодаря, Румен! Радвам се, че ти харесва!
  • Човек му се иска да греши след този стих. Много красив и завладяващ изказ.
Предложения
: ??:??