Чаша наслада
Обичам всяка една извивка в теб,
защото просто неземен си, а не човек.
Ти - далечно ехо, ясен изгрев,
звънък и ритмичен припев.
Знам, поредна грешка си,
но не ще се колебая да сгреша.
В одеждите на амазонка ще се предреша
и мъжките ти вопли нощем в екстаз ще уловя.
Ще избягам от очертания от другите шаблон.
И без това клишета мразя.
Защо тогава вместо да се смеем
под летен хоризонт,
страстните желания в себе си да пазя?
Да изпием соковете на радостта...
Напук на целомъдрени слова.
Бурна е нашата природа сходна,
на мъдреците скучни неудобна.
И защо вместо да потънем в първороден грях
да се интересуваме от мнението чуждо хорско?
За повечето това е само глупав и безсмислен страх;
За нас - чаша вино, докрай изпита на плажа под небето морско!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Veronika Mihova Все права защищены
