VeronikaMihova (Veronika Mihova)
20 53
14.06.2022 г., 4:34 ч.  

Чаша наслада 

  Поезия » Любовна, Еротична
1137 2 2

Обичам всяка една извивка в теб,

защото просто неземен си, а не човек.

Ти - далечно ехо, ясен изгрев,

звънък и ритмичен припев.

 

Знам, поредна грешка си,

но не ще се колебая да сгреша.

В одеждите на амазонка ще се предреша

и мъжките ти вопли нощем  в екстаз ще уловя.

 

Ще избягам от очертания от другите шаблон.

И без това клишета мразя.

Защо тогава вместо да се смеем 

под летен хоризонт,

страстните желания в себе си да пазя?

 

Да изпием соковете на радостта...

Напук на целомъдрени слова.

Бурна е нашата природа сходна,

на мъдреците скучни неудобна.

 

И защо вместо да потънем в първороден грях

да се интересуваме от мнението чуждо хорско?

За повечето това е само глупав и безсмислен страх;

За нас - чаша вино, докрай изпита на плажа под небето морско!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Veronika Mihova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Човешко е да се греши :D Благодаря, Румен! Радвам се, че ти харесва!
  • Човек му се иска да греши след този стих. Много красив и завладяващ изказ.
Предложения
: ??:??