Чашата
Когато от гордост човек не прощава,
той тялото бавно така разрушава.
Дори любовта му да бъде голяма –
светът се разпада, превръща се в драма.
* * *
И почват раздори... Сърцето се свива,
а чашата твоя догоре прелива...
Тъгата тогава отново се връща...
И пак си самотен в красивата къща.
28 май 2017,
22,40 часът
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванъ Митовъ Все права защищены