Чашата

Mar 9, 2019, 10:41 PM

Poetry » Phylosophy

922 4 11

Когато от гордост човек не прощава,
той тялото бавно така разрушава.
Дори любовта му да бъде голяма –
светът се разпада, превръща се в драма.
* * *
И почват раздори... Сърцето се свива,
а чашата твоя догоре прелива...
Тъгата тогава отново се връща...
И пак си самотен в красивата къща.
28 май 2017,
22,40 часът

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Чашата

Want to read more?

Random works