ustremena_ptica (Диа-непокорна)
48 989
18 июл. 2008 г., 23:24

Чашата от най-тънкия кристал... 

  Поэзия » Любовная
758 0 5
Отново събирам

нападали,

отронени

от вятъра

листа...

Упорито опитвам

на изсъхнало

дърво

да ги залепя

Не научих урока

на живота -

да не градя,

увлечена,

вятърни

мелници -

неверници,

сляпа,

рисуваща

истини...

И остана само

търсеща,

протегната

към нищото

ръка...

Парещи

следи

по път,

скован от лед,

пропит

с отровни,

замръзнали

сълзи...

Пия на екс

от чашата

на щастието,

а след мен остават

само стъкълца...

Пукна се

при допира

на устните,

чашата,

от най-тънкия

кристал...

Мрак...

Вик, далечен,

на обречена

душа,

стискаща в ръце

изстинало

сърце...

... и после

тишина,

разкъсвана

от падащи

стъкла...

© Диа-непокорна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??