Jul 18, 2008, 11:24 PM

Чашата от най-тънкия кристал...

  Poetry » Love
1K 0 5
Отново събирам

нападали,

отронени

от вятъра

листа...

Упорито опитвам

на изсъхнало

дърво

да ги залепя

Не научих урока

на живота -

да не градя,

увлечена,

вятърни

мелници -

неверници,

сляпа,

рисуваща

истини...

И остана само

търсеща,

протегната

към нищото

ръка...

Парещи

следи

по път,

скован от лед,

пропит

с отровни,

замръзнали

сълзи...

Пия на екс

от чашата

на щастието,

а след мен остават

само стъкълца...

Пукна се

при допира

на устните,

чашата,

от най-тънкия

кристал...

Мрак...

Вик, далечен,

на обречена

душа,

стискаща в ръце

изстинало

сърце...

... и после

тишина,

разкъсвана

от падащи

стъкла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диа-непокорна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...