1 мар. 2014 г., 12:52

Чашка любов

992 0 4

Да пием по чашка любов,

всяка глътка - целувка звънлива,

нежен шепот, немирен копнеж,

в свят от сбъднатост ласка игрива.

В този свят с буйна луна

и разпалени, знойни планети,

ще откъсна звездичка една

във ръцете любовно да свети.

Във постеля с уханни цветя,

с припкащ вятър, разрошил косите,

пеперудено с теб ще летя,

после сгушени там под липите

ще омайвам те с изгрева златен,

с ромон нежен, пригален с прибоя,

ще прошепнеш пред взор необятен -

ето тук съм сега... и съм твоя.

Да пием по чашка любов,

всяка глътка да почва с "обичам",

този свят нарисувах за теб

и на тебе го страстно наричам.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Трифонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....