Часове
Един... два... три...
танцува вятърът, наднича,
в прозореца ти се оглежда
да каже колко те обичам.
Четири... пет... шест...
луна нагиздена, тъдява
усмивки пръска, сякаш иска
по хубост с теб да се сравнява.
Седем... осем... девет...
щастливо слънце ти намига,
косите ти разрошва с пръсти,
в мен гушва те, това ми стига.
Часът е десет... кафено време,
денят събужда те, прозява,
помилва те с очи горещи
и в глътка нежност се стопява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
