Часове
Един... два... три...
танцува вятърът, наднича,
в прозореца ти се оглежда
да каже колко те обичам.
Четири... пет... шест...
луна нагиздена, тъдява
усмивки пръска, сякаш иска
по хубост с теб да се сравнява.
Седем... осем... девет...
щастливо слънце ти намига,
косите ти разрошва с пръсти,
в мен гушва те, това ми стига.
Часът е десет... кафено време,
денят събужда те, прозява,
помилва те с очи горещи
и в глътка нежност се стопява.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados
